Моите „неуспешни“ ньоки със спанак

Преди няколко седмици имах едно фиаско с равиоли със спанак – първият ми опит в домашната паста.

Всъщност основният проблем беше, че не разточих тестото достатъчно и част от равиолите тотално се слепиха в чинията, в която ги оставих преди варенето… накрая изхвърлих близо 2/3 от тях, но останалото се изяде. Така че фиаското не беше пълно, а имахи  поука.

Тази събота се събудих с идеята, че ако не мога равиоли (още не се престрашавам за втори тур), трябва да приготвя картофени ньоки, които (мисля си аз) са простички, лесни и стават за минути… В събота бях заета да захаросвам портокалови корички, но в неделя реших със ставането сутринта да започна ньоките.  Намерих няколко рецепти в различни чуждестранни сайтове и запретнах ракави… Само че в ранната утрин кой да ми каже, че в Италия хората отиват на пазара да купуват „картофи за ньоки“, а пък аз си имах 3 картофа, отлежаващи в хладилника от месец-два, чието качество никак не познавах. Освен това (и против съветите на половинката, че първо се започва с най-простото) реших, че като любител на спанака ще ги направя зелени. Дали това беше грешка, или правилната стъпка, никой няма да узнае, поне до момента, в който не приготвя някой ден класически ньоки.

Всъщност всичко започна красиво, но след това дойде големият проблем, когато установих, че брашното е малко и, че тестото е невероятно лепкаво и не иска да се стяга. Правих невероятни еквилибристики, за да постигна нещо като нормално тесто, и това много ме притесни.

Сега мога да заключа следното: със сигурност това не са най-оригиналните италиански ньоки, но станаха доста сносни, дори мога да кажа много вкусни. Може би вторият път ще станат по-добри, а третият – перфектни, но като че ли в случая важи следното правило: ключът е в картофите.

Ето продуктите (така, както аз ги направих):

600 г картофи (по принцип се ползват такива с повече скорбяла, но моите явно не баха)

около 400 г брашно (аз използвах 200 г бяло и 200 г царевично, защото ми свърши бялото, а добавих и малко натурално нишесте, с надеждата да стегне тестото)

200 г замразен спанак

1 яйце

сол

Картофите се сваряват, обелват и пасират (или настъргват), докато са още топли. Добавя се спанака, предварително размразен и оцеден (вярвам, че ако се използва суров спанак трябва да се свари леко, нареже на много ситно и оцеди добре). Добавя се солта и яйцето.

Сместа трябва да е студена, преди да се добави брашното, за да не поеме твърде много от него и да станат ньоките твърди. Водейки се от това правило, аз държах сместа около 30 минути в хладилника, преди да добавя брашното. Но това, не помогна много – както казах картофите ми очевидно не бяха особено подходящи и се наложи да сложа много повече брашно от очакваното.

В крайна сметка в един момент спрях брашното и започнах просто да отделям парчета от лепкавото тесто и да ги овалвам в брашно и да ги оформям като ньоки. А именно: пряват се дълги и тънки конуси, които се режат на малки парченца и се притискат с вилица, за да станат плоски и набраздени. При мен обаче не се получи, защото тестото си остана лепкаво, въпреки брашното, с което беше поръсено. Изобщо взех да губя кураж…

Готовите ньоки се нареждат върху кърпа и се остават да изсъхнат, преди варене.

Междувременно се изморих много от оформянето на ньоки, които можеха изобщо да не стават за ядене, а и тестото беше в голямо количество. Затова събрах останалото тесто на 2 топки, които сплесках, намазах обилно със зехтин и сложих в една тава, покрита с хартия за печевне за около 15 минути на 200 градуса. Получиха се неочаквано приятни полу-хлебчета, полу-пататник със спанак. хапнахме ги много бързо с различи видове подправки: червен пипер, черен пипер, сух чесън, даже балсамов оцет..

А през това време ньоките си съхнеха – около 5-6 часа. Накрая се престрашихме: решихме да ги сварим и да видим стават ли или не.

За варенето: пускат се една по една в солена вряща вода и се вадят, след като изплуват. След като всички са готови се заливат със сос по избор.

Нашите ги заляхме с Болонезе (или рагу, който е много традиционен за Италия) – готов, от бурканче, естествено от една от най-известните италиански фирми-производители на паста и сосове. Добавихме им само лют пипер и черен пипер… и си облизахме пръстите 🙂 Пак ще направя и ще се похваля как са станали.

Кулинарна фотография за начинаещи

Вижте моя мини курс по кулинарна фотография

You Might Also Like

No Comments

Let us know what you think!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.