Моите „неуспешни“ ньоки със спанак

Преди няколко седмици имах едно фиаско с равиоли със спанак – първият ми опит в домашната паста.

Всъщност основният проблем беше, че не разточих тестото достатъчно и част от равиолите тотално се слепиха в чинията, в която ги оставих преди варенето… накрая изхвърлих близо 2/3 от тях, но останалото се изяде. Така че фиаското не беше пълно, а имахи  поука.

Тази събота се събудих с идеята, че ако не мога равиоли (още не се престрашавам за втори тур), трябва да приготвя картофени ньоки, които (мисля си аз) са простички, лесни и стават за минути… В събота бях заета да захаросвам портокалови корички, но в неделя реших със ставането сутринта да започна ньоките.  Намерих няколко рецепти в различни чуждестранни сайтове и запретнах ракави… Само че в ранната утрин кой да ми каже, че в Италия хората отиват на пазара да купуват „картофи за ньоки“, а пък аз си имах 3 картофа, отлежаващи в хладилника от месец-два, чието качество никак не познавах. Освен това (и против съветите на половинката, че първо се започва с най-простото) реших, че като любител на спанака ще ги направя зелени. Дали това беше грешка, или правилната стъпка, никой няма да узнае, поне до момента, в който не приготвя някой ден класически ньоки.

Всъщност всичко започна красиво, но след това дойде големият проблем, когато установих, че брашното е малко и, че тестото е невероятно лепкаво и не иска да се стяга. Правих невероятни еквилибристики, за да постигна нещо като нормално тесто, и това много ме притесни.

Сега мога да заключа следното: със сигурност това не са най-оригиналните италиански ньоки, но станаха доста сносни, дори мога да кажа много вкусни. Може би вторият път ще станат по-добри, а третият – перфектни, но като че ли в случая важи следното правило: ключът е в картофите.

Ето продуктите (така, както аз ги направих):

600 г картофи (по принцип се ползват такива с повече скорбяла, но моите явно не баха)

около 400 г брашно (аз използвах 200 г бяло и 200 г царевично, защото ми свърши бялото, а добавих и малко натурално нишесте, с надеждата да стегне тестото)

200 г замразен спанак

1 яйце

сол

Картофите се сваряват, обелват и пасират (или настъргват), докато са още топли. Добавя се спанака, предварително размразен и оцеден (вярвам, че ако се използва суров спанак трябва да се свари леко, нареже на много ситно и оцеди добре). Добавя се солта и яйцето.

Сместа трябва да е студена, преди да се добави брашното, за да не поеме твърде много от него и да станат ньоките твърди. Водейки се от това правило, аз държах сместа около 30 минути в хладилника, преди да добавя брашното. Но това, не помогна много – както казах картофите ми очевидно не бяха особено подходящи и се наложи да сложа много повече брашно от очакваното.

В крайна сметка в един момент спрях брашното и започнах просто да отделям парчета от лепкавото тесто и да ги овалвам в брашно и да ги оформям като ньоки. А именно: пряват се дълги и тънки конуси, които се режат на малки парченца и се притискат с вилица, за да станат плоски и набраздени. При мен обаче не се получи, защото тестото си остана лепкаво, въпреки брашното, с което беше поръсено. Изобщо взех да губя кураж…

Готовите ньоки се нареждат върху кърпа и се остават да изсъхнат, преди варене.

Междувременно се изморих много от оформянето на ньоки, които можеха изобщо да не стават за ядене, а и тестото беше в голямо количество. Затова събрах останалото тесто на 2 топки, които сплесках, намазах обилно със зехтин и сложих в една тава, покрита с хартия за печевне за около 15 минути на 200 градуса. Получиха се неочаквано приятни полу-хлебчета, полу-пататник със спанак. хапнахме ги много бързо с различи видове подправки: червен пипер, черен пипер, сух чесън, даже балсамов оцет..

А през това време ньоките си съхнеха – около 5-6 часа. Накрая се престрашихме: решихме да ги сварим и да видим стават ли или не.

За варенето: пускат се една по една в солена вряща вода и се вадят, след като изплуват. След като всички са готови се заливат със сос по избор.

Нашите ги заляхме с Болонезе (или рагу, който е много традиционен за Италия) – готов, от бурканче, естествено от една от най-известните италиански фирми-производители на паста и сосове. Добавихме им само лют пипер и черен пипер… и си облизахме пръстите 🙂 Пак ще направя и ще се похваля как са станали.

Безплатни е-книги!

Получете по имейл две е-книги с избрани рецепти и сладкарски съвети

You Might Also Like

No Comments

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.