Есенни сладки

Photo 01-10-2014 13 52 16

 

Photo 02-10-2014 09 43 15

Photo 02-10-2014 09 40 00

Photo 01-10-2014 13 33 28

Photo 01-10-2014 13 53 38

Планирах този проект вече от няколко години, но досега все не намирах време и достатъчно вдъхновение, за да го направя. Тази година имам време. А и успях да се „вдъхновя“.
Някой някога е казал, че добрите артисти копират, а великите артисти крадат (приписват този цитат на Пикасо, но не е потвърдено). Не знам дали съм съгласна с твърдението, но ако е вярно, то много добре би обяснило, защо аз никога няма да стана велик артист: просто не ме бива в краденето, не мога даже да открадна една круша от съседската градина (неуспешен експеримент в детството ми). Но правя усилия да стана някой ден поне нещо като артист, дори може би добър, като се опитвам да се науча да копирам, или казано по-добре „да се вдъхновявам“.
И така „вдъхновението“ за моите сладки-листа дойде оттук. Останалото беше опитване на нови декорационни техники. Някои от сладките бяха вдъхновени от други източници, които сега няма да спомена, тъй като вероятно дори не ги помня. Картинката с цветята и калинката (ако прилича на такава) видях на кутия хартиени кърпички. Изглеждаше като много добра идея, но явно надцених техниката си на шприцоване. Някой ден като се науча да работя по-добре с шприца, може би ще направя по-добра сладкарска реплика на същата картинка.

Photo 01-10-2014 13 44 50
Дадох няколко от приготвените сладки на майка ми. След като изяде половината от тях, тя ме попита:
– Тези сладки за ядене ли са?
– Разбира се – отговорих – Не са направени за изложба, трябва да се ядат. Използвала съм само ядливи бои, не са рисувани с маркери от книжарницата.
– Знам – каза тя – Просто се чудех дали си заслужава да се ядат, понеже изглеждат красиви. Но са и вкусни, така че ще си изям останалите сама.
Предполагам, че това беше комплимент, но аз не го приех като такъв.
Същевременно моята половинка дори не ги погледна, а когато в крайна сметка аз му предложих да опита една-две (след като установих, че не реагира на многобройните чинии със сладки разпръснати из кухнята), той учтиво отказа. Добре е, че го познавам достатъчно и, че вече сме имали многобройни подобни ситуации в миналото, иначе щях да остана жестоко обидена.

Photo 01-10-2014 13 48 02
Рецептата е същата като предишната. Този път добавих по-добра бадемова есенция, така че сега наистина имат вкус на бадем.
Част от роял айсинга стана малко като гъба – нямам представа защо. Поне изсъхна добре, което прави неуспехът по-малък.
Оцветих част от сладките със ззлатист прах, разтворен в алкохол: резултатът стана доста задоволителен, така че планирам да използвам тази техника отново. Още една иновация за мен бе използването на ядливи маркери. Смятам този опит за много приятен (толкова много приличат на обикновените :))
Надявам се никой да не ме оценява твърде строго, тъй като все още се смятам за новак в областта на сладките.

Photo 01-10-2014 13 48 48

Photo 02-10-2014 09 41 30

Photo 01-10-2014 13 54 26

Photo 02-10-2014 09 46 05

Photo 01-10-2014 13 36 17

Photo 01-10-2014 13 55 31

Photo 01-10-2014 13 49 46

Кулинарна фотография за начинаещи

Вижте моя мини курс по кулинарна фотография

You Might Also Like

No Comments

Let us know what you think!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.