Интервю с Мила Иванова: за храната и вдъхновенията

Mila Ivanova photo

Мила е журналист, но аз бих я нарекла по-скоро творец и вдъхновител. Познаваме я от списанията “Всичко за жената” и “Рецепти за здраве”, както и от двата й прекрасни блога: Солунска 16, в който пише невероятни текстове, докосващи душата и Eat, Travel Loove – едно прекрасно място за храна, природа, пътешествия и насладата от живота.
Преди години в един период ми се случи да пътувам често по работа. При всеки полет се качвах в самолета с поне 3-4 списания, като едно тях задължително беше “Всичко за жената”. Харесваше ми неповторимият му стил: личен, откровен и увлекателен. Възхищавах се на таланта на главната му редакторка Мила Иванова. Тогава не съм си и представяла, че няколко години по-късно тя ще се свърже с мен с молба да дам интервю за второто й списание “Рецепти за здраве” и, че дори ще публикува една от моите фотографии на корицата му!
Реших и аз на свой ред да я поканя на интервю в моя блог, защото подозирах, че има много интересни неща, които да ни разкаже. Сигурна съм, че и вие изгаряте от нетърпение да разберете нейните мисли и преживявания на теми като храната, готвенето, кулинарните блогове, както и да се докоснете за малко до света на вдъхновенията ѝ.

Даниела: Разкажи ни как се роди списанието “Рецепти за здраве”: как се случи така, че след “Всичко за жената” второто ти списание е изцяло кулинарно?

Мила: Кулинарното списание тръгна още докато издавахме „Всичко за жената“. То се появи в отговор на засиленото търсене на идеи за бързи, лесни и здравословни ястия. Като цяло интересът към здравословното е пиков през последните години и беше логично да го удовлетворим със съответния продукт. Целта на списание „Рецепти за здраве“ е да дава идеи, без да е претенциозно и снобско, както и да вдъхновява, без да плаши хората, че не могат да открият някой продукт, че не могат да си го позволят, или че няма как да изпълнят сложна рецепта. Преди всичко, разбира се, акцентът е здравето. Запазената ни марка са материалите на здравна тематика. Амбицията ни е с помощта на най-добрите специалисти в различни области да обобщаваме за хората информацията, които иначе бълва от всички възможни посоки и често е доста объркваща и противоречива. Пример: един ден четем статия за това, че червеното вино е полезно за сърцето, на следващия ден друг източник твърди, че трябва да спрем виното, ако ни е грижа за мускула отляво… Търсим обективна и професионална гледна точка по всички здравослони въпроси и вярвам, че успяваме, щом създадохме толкова лоялна аудитория.
Ти знаеш, че в един момент „Всичко за жената“ премина изцяло онлайн под името MILA.BG и това е прекрасно, защото когато „Рецепти за здраве“ се изчерпва по будките, хората може да открият поне част от материалите на сайта ни. Ето така, женското и кулинарното списание заживяха щастливо под един покрив… битуват здравословно и честито, а вие, най-добрите кулинарни блогъри в България, сте любимите им гости! 🙂

recepti za zdrave magazine

Какво е за теб здравословно хранене?

Мога да отговоря на този въпрос от научна гледна точка и от философска. С науката се гледаме отдалеч и без особен интерес, но тъй като я уважавам дълбоко, ще се опитам да ти отговоря по малко и от двете страни. Здравословното хранене е възможно тогава, когато човек обича живота и знае как да се грижи за него. Здравословното хранене за мен е хармонично хранене с мисъл за произхода на продуктите, за ефекта им върху тялото ни и за нуждите на нашия собствен организъм. Под хармонично хранене имам предвид липса на всякакви крайности, разнообразие, информираност, любопитство, любов към храната и към самия акт на хранене. Любов към себе си също, към собственото тяло.

Какво е мнението ти за кулинарните блогове в България? Наблюдаваш ли някаква тенденция в развитието им?

Кулинарните блогове са източник на вдъхновение за мен. Пренесох любовта си към тях върху страниците на списанието, а също и в сайта, и виждам, че нашите читатели споделят моята симпатия и искрено се вълнуват от стопанките зад тези красиви и апетитно ухаещи фасади. Признавам, слабост са ми онези кътчета от интернет пространството, в които може да надникнем и в реалния живот на авторите. В изживяванията им, в пътешествията им, в моменти от домашния им уют, в светлите и в тъмните мигове от деня им. Все по-рядко обаче блогърите отварят домовете и живота си за непознати. Вероятно заради нахлуването на т.нар. инфлуенсъри, които осеяха социалните мрежи с брандове, хаштагове и куха суета. Това също е етап. Платеното „реалити“ бързо ще излезе от мода, защото вярвам, че когато се наситят на картинки с красиви тела и скъпи обувки, хората ще пожелаят да се върнат в топлината на нечия кухня, където в сладки приказки и реални човешки откровения ще преоткрият истински необходимото. Храната, сърдечността, семплотата, това да сме заедно простично и обично.

Ти самата колко често готвиш?

Всеки ден. И не защото има нужда да го правя всеки ден, а защото това е любимото ми нещо за правене. Няма да повярваш, но дори имам гузни усещания понякога край печката, защото вместо да се въртя с черпака, може да седя и да пиша например. Или пък да отида на спорт. Или да се видя с приятели, на които обещавам отдавна… Истината е, че готвенето съчетава всички удоволствия за мен – и творческото изразяване, и раздаването на любов и грижа, и посвещението на дома и семейството…

Имаш ли си твой “специалитет” или тип храна, която най-добре ти се получава?

Имам си няколко хита в плейлистата, да 🙂 Знам, че ми се получават добре и залагам на тях, ако бързам и нямам време за експерименти. Единият ми специалистет е телешкият тажин – елементарно лесно е, а звучи като ястие, над което съм се въртяла поне една нощ. Имам и няколко любими разядки – с пушена риба по рецепта на Джейми Оливър, и едно кьопоолу, което съм нарекла, че е моя измислица, но всъщност е нещо средно между класическото кьопоолу и арабското Баба Гануш. Приятелите ми обичат и чътнито, което правя. При десертите не зная кое да нарека мой специалитет, защото през годините съм успяла да събера доста сполучливи рецепти. Шоколадовите ми мъфини с малини например се превърнаха дори в сватбен десерт за мои приятели. Друго, което обичам да правя, са пайове с много масло и аромати – например ябълков пай с канела, карамфил, кардамон, индийско орехче. Ето, сега се сещам, че може да опитам да добавя и люта чушка другия път. Тортите пък са като среща с Кралския Концертгебау оркестър – фееричност, наслада и елеганс в пълния им вид. Тук ще ти призная нещо, Дани. Когато искам да пробвам нова торта, отварям първо твоя блог. Вярвам на твоя оркестър и мога да го слушам до безкрайност! 🙂

Mila Ivanova photo

Имаш ли любимо ястие? С какви спомени е свързано то?

Обичам храната, както ти казах, и да, свързвам някои моменти с определени храни. Например препечените филийки със зехтин и шарена сол свързвам с детството си. Разбира се, тогава не беше зехтин, беше олио, но тази циганска баница до ден днешен ме връща в бабината кухня, където не просто ухаеше вкусно на печени чушки и доматена супичка. В бабината кухня се чувствах защитена от всичко неприятно на света – усещане, което днес ми се изплъзва. Обичам и манджичките на мама. Ама всички до една! Нейните пълнени чушки са абсолютно ненадминати! Пълненото й пиле – шедьовър. Синът ми беше по-малък, когато веднъж го попитах какво иска за вечеря, а той ми отговори: „Пиленце. Ама не по Джейми, а по баба“.

Каква храна не обичаш? Има ли нещо, което никога не би хапнала?

Аз съм от хората, които биха опитали всичко, защото ми е любопитно и защото колекционирам вкусове. Не съм сигурна обаче, че бих посегнала към разни буболечки и темподобни екзотичности.

Освен, че си журналист, си също и автор на цели два блога. Как успяваш да намериш време и енергия за всичките си креативни начинания?

Ами не успявам 🙂 Много ми се иска да имам повече време за тях, защото писането ми дава нещо, което няма откъде да си набавя иначе. В писането преминавам през страшно полезна (само)психоанализа, която често ме вади от трудни моменти и тревожни мисли. Сядам с натежалост в гърлото, изливам през пръстите съдържанието на тази тежест и когато сложа последната точка в текста, се оказва, че проблемът е олекнал. Стопил се е в думи. Освен това контактът, който ми носят тези текстове с хората, които ги четат, е нежно и обогатяващо изживяване. Не говоря за брой лайкове и любезни коментари. Говоря за среднощните съобщения, които получавам от всички краища на света. Хора, които будуват и току-що са прочели мой текст, решават да ми пишат. Да ми разкажат как са им въздействали моите думи. Да ми разкажат за себе си. Тези хора ми изпращат най-автентичната емоция, на която сме способни в този пластмасов витруален свят. Знаеш ли колко съдби съм чула разказани посред нощ – като от непознат на непозната – без преструвки, без тайни, без страх от сълзи.
Ще продължа с писането и дори имам намерение да събера текстовете от „Солунска 16“ на хартия. Но преди това трябва да поспра малко с готвенето 🙂

А откъде черпиш вдъхновение за всичките тези вдъхновяващи проекти?

Всичко може да бъде вдъхновение, стига да отвориш радарите си. Хората са вдъхновяващи. Всяко красиво край нас е стимул да създадеш друго красиво. Вдъхновение е удоволствието да редя думите, да се изнизват почти своеволно изпод пръстите ми и да си намират нови форми на живот. Времето е вдъхновение. Особено лошото време. Дъждът, който те прибира у дома, прави ти чай и те поставя по пижама и дебели чорапи пред белия лист. Музиката. Музиката е взрив от вдъхновение. Болката. Тя твори чудеса. Децата. Децата са начало, учител, смисъл, смях, вечност. Обичам да съм край деца, обичам да им готвя, да им пиша, да ги чувам, да ги следвам. Мечтите са вдъхновение. За съжаление с годините крилете им залиняват, но докато се грижим добре за себе си, те също ще живеят, доволни, край нас. А любовта… толкова съм писала за нея, че най-после разбрах, че не я познавам изобщо. Вчера едно много младо момиче ме попита: „Какво е любовта?“. За моя огромна изненада аз й отговорих: „Процес“. И сега, след като си имам нова рецепта за любов, мисля, че най-после съм готова да сготвя и перфектното ястие 🙂

Mila Ivanova Photo

Безплатни е-книги!

Получете по имейл две е-книги с избрани рецепти и сладкарски съвети

You Might Also Like

No Comments

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.